Кой е Цани Байчев?

Творец, пианист, композитор, тонрежисьор, оператор или педагог?

Трудно ми е да определя кой съм, всъщност. Понякога съм музикант-пианист, друг път съм видеооператор, работя като тон режисьор в собствено звукозаписно студио, а в същото време преподавам в Колеж-Добрич. Имам изявена страст към компютърно програмиране. Учих в London Computer College от 2000 до 2002 г., но като цяло си оставам творец. Имам както собствени композиции и авторски песни, така и счетоводни програми. Автор съм също така на много аранжименти не само в България, но и в чужбина. Някои песни са печелили награди, други са откупени от Българското Национално Радио. В момента работя по чужди проекти, а се изхранвам главно от видеооператорската ми дейност в ARTCREATION FILMS

и още…

Понякога ми се иска да се клонирам. Ако можех, единият щеше да живее в Лондон, другият в Норвегия, а третият в България. Четвъртият, петият и шестият щяха да развиват дейностите концертен пианист, видеооператор, програмист, а седмият щеше просто да се наслаждава на живота.

Като творец Цанимир Байчев се изявява като музикант, композитор, видеооператор и тон режисьор. Освен това в сферата на образованието той се занимава с преподавателска и научно-изследователска дейност. От 6.4.2015 е доктор по Методика на обучението по музика към Шуменски Университет.

Завършил е музикална педагогика с пиано в Академия за Музикално и Танцово Изкуство, гр. Пловдив през 2000 г.
Учил е в London Computer College от 2000 до 2002, където също така преподава по музика в училище и частни уроци по пиано.

With love.

Tsani Baychev

ТВОРЧЕСКА И ИЗПЪЛНИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

  • Участие във филм “Живи легенди”
  • Участие в над 25 концерта в страната и чужбина;
  • Участие с авторска музика в kлубовете “Ronnie Scotts”, “100 club”, “Jazz cafee”, London 2001;
  • Участие с авторска песен “Пак съм сам” на конкурса “Бургас и морето 2014” ;
  • Режисиране, снимане и обработване на над 120 музикални видеоклипа;
  • Създаване на счетоводни програми.

ДЪРЖАВНИ И/ИЛИ НАУЧНИ НАГРАДИ

  • Награда на община Добрич за принос в духовното развитие на града, 2013 г.
  • Награда на БТВ за изработване на музикален видеоклип на песента „Аз искам” от филма „РеволюцияZ”, 2013г.
  • Първа награда за Нова Българска песен „София пее”, 2013 – „Към теб”, аранжимент Ц. Байчев
  • ІІІ-та награда за авторска песен на Европейски поп-рок конкурс “Сарандев”, 2011 г.
  • Специална награда на БНР за най-добър аранжимент на Европейски поп-рок конкурс ”Сарандев” 2005 г.
  • ІІ-ра награда за нова авторска песен на Европейски поп-рок конкурс ”Сарандев”, 2005
  • І –ва награда за нова авторска песен на Европейски поп-рок конкурс ”Сарандев”, 2004
  • Профилна страница в сайта на Шуменски Университет: http://shu-bg.net/faculties/pk/prepodavateli?faculty=pk&teacherId=438#biography

ТОНРЕЖИСИРАНЕ В ЗВУКОЗАПИСНО СТУДИО ARTCREATION

СТАТИИ И ИНТЕРВЮТА

Цанимир Байчев: Страст влагам във всяко нещо, което правя!

Творецът Цанимир Байчев се изявява като музикант, композитор, видеооператор, тонрежисьор, преподавател в Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” – Колеж Добрич, програмист и актьор.

Завършил е музикална педагогика с пиано в Академия за музикално и танцово изкуство – гр. Пловдив. Учил в London Computer College и от скоро доктор по методика на обучението по музика към ШУ.

Най-голяма страст влага докато свири музиката, която му харесва. Разбира, че и хората го усещат по реакциите им, комплиментите и коментарите, които получава след като стане от рояла.

Участва в над 25 концерта на родна земя и в чужбина. Представя авторка музика в клубовете „Ronnie Scotts“, „100 club“ и „Jazz cafee“ в Лондон, Великобритания.

Участва в конкурса „Бургас и морето” със авторска музика – песента „Пак съм сам”, музика и аранжимент – Цанимир Байчев, текст – Любомира Карнобашка, изпълнява – Александър Байчев.

Също така в Европейски поп-рок конкурс „Сарандев” получава: Специална награда на БНР за най-добър аранжимент на Европейски поп-рок конкурс „Сарандев” 2005, Първа награда за нова аворска песен на Европейски поп-рок конкурс „Сарандев” 2004, Втора награда за нова авторска песен на Европейски поп-рок конкурс „Сарандев” 2005, Трета награда за авторска песен на Европейски поп-рок конкурс „Сарандев” 2011.

Занимава се също и с режисиране, снимане и обработване на видеоклипове – може да се похвали с над 120 видеоклипа.

Получава награда на БТВ за изработване на музикален клип на песента ”Аз искам” от филма „Революция Z”.

Огромна страст са му и сватбените клипове, които снима. Харесват му емоциите, любовта, която витае във въздуха на сватбените тържества, красотата и най-вече музиката. Той улавя цялата тази емоция във клиповете и пресъздава уникалния спомен, който ще топли сърцата на младоженците. Често се пита как би успял човек да отделя дни за клип от 3 минути и да не влага цялата си страст в това, което прави.

Друга изявена страст на Цанимир си проличава, като застане зад смесителния пулт в неговото звукозаписно студио „ArtCreation”. От малък е водеща любовта му към качествения звук и картина. През целия си живот се е стремил да постигне перфектност в  тези две неща. Ако ли не, не се отказва докато резултатът не се развие в негова полза.

Като преподавател в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ се стреми да подходи индивидуално спрямо всеки един студент и успява. Не веднъж е чувал от свои струденти, че е бил един от най-добрите им преподаватели.

Друго амплоа на Цани Байчев е актьорството. Той участва във филма „Живи Легенди”.

Страстта присъства във всяко нещо, с което се занимава Цанимир. Казва, че дори когато готви, готви със страст.

От малък има огромно влечение към техниката, затова и казва, че е кармично попадането му на 22 години в “Лондонски Компютърен Колеж”, учейки програмиране. Всяко нещо с дислпей и бутони го привлича и го кара да вникне вътре в него, да го разучи и извлече максисимума за възможностите му. И до днес продължава да изпитва страст към новите неща, споделя, че у тях е заринат със стотици устройства и упътванията към тях.

Още осемнадесет годишен поръчва първия си професионален синтезатор, нещо изключетлно загадъчно за него. След като прочита упътването от 200 страници на английски език с помощта на речник с насмешка казва, че е научил английския език. Дори след време когато среща англичани, те са озадачени от неговия английски, състоящ се от много термини.

Това, че се разпокъсва на много части, не пречи на Цанимир Байчев. Той умело балансира между тях, въпреки че времето никога не му стига, даже му се иска седмицата да няма само 7 дни и да не се налага да спи и да се храни, защото всичко, което прави му е много интересно и много му харесва. С насмешка споделя, че винаги е гледал на храненето, като нещо което го възпрепятства от работата му.

Занапред мисли да балансира времето между всички дейности с повече разходки, пътешествия и е крайно време да започне да пие по чаша хубаво вино.

Музиката не е най-голямата му любов, въпреки че мисли, че тя е в основата на всичко. Огромното му музикално обкръжение и образование не са случайно явление. Но любовта му се разделя на три равни части – музика, компютри и кино, А киното, според него обединява тези три неща в един продукт, който той нарича „магия“. Любовта към музиката обаче се проявява във всяко едно негово начинание. Днес се опитва да обедини всички тези негови любови в правенето на сватбените филми и от ден на ден му се получава все по-добре.

Мечтите на един творец са винаги скромни, той мечтае да става все по-добър и по-добър в това което прави, за да е в полза на другите. Мечтае също да пътува и да се радва на добро здраве и приятна компания, за да черпи вдъхновение. Желае да създаде истински игрален филм, в който този път той да е зад камерата. Също така иска да се изяви като композитор, оператор и режисьор, но това вече е постигнато.

МУЗИКАТА ТРЯБВА ДА ТЕ ДОКОСНЕ. ТЯ НЕ Е САМО СЛУШАНЕ, ТЯ Е ВЪЗПРИЕМАНЕ

Интервю за вестник “Нова Добруджанска Трибуна”

Цанимир Байчев – преподавател по музика в колеж Добрич, носител на наградата на община Добрич за принос в духовната култура на града в раздел „Музикално изкуство”, пред НДТ- Г- Байчев, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?- Казвам се Цанимир Байчев. Завършил съм Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. След това специализирах в компютърен колеж в Лондон две години. От 2004 година съм редовен асистент към колеж Добрич, преподавател съм по музика.

– От кога се занимавате с музика?

– От 5 годишен се занимавам с музика. Започнах да свиря на пиано в читалище “Йордан Йовков”, след което продължих в музикалната паралелка на СОУ “Свети Климент Охридски”.

– Вероятно има значение това, че всички в семейството Ви се занимават с музика? Нека да кажем на читателите ни, че майка ти доц. Божана Байчева е вокален педагог, в момента директор на колеж Добрич, бащата ти Любомир Байчев е акордеонист, а брат ти Александър Байчев – певец е музикант. Родителите Ви ли Ви предадоха любовта към музиката?

– Разбира се, иначе нямаше да съм музикант. Да, те ми предадоха любовта към музиката. И не само любов, научиха ме на много постоянство, което се изисква, за да развиеш таланта си.

– Това ли е основното качество, което трябва да притежава един добър музикант, освен таланта?

– Според мен, първо е желанието. Без него не става нищо. След него трябва да има известна доза талант и най-задължителното условие е усилието, което ще положиш.

– Вие се работил и в чужбина? Бихте ли разказали в кои държави и за пребиваването си там?

– Работил съм в Англия и Норвегия. В Англия правих много неща докато уча в компютърния колеж. Трябваше сам да се издържам. Там наемът се плаща всяка седмица, майка и татко бяха просто учители и заплатите им бяха доста скромни. Работих и в оркестър, там пожънах и най-големия си личен успех – това беше да свиря в „Рони скотс” – джаз-клуб легенда. Мисля, че малко българи могат да се похвалят с такова нещо. Другата ми голяма лична гордост е постигнатите резултати на изпитите, защото бях в едно училище, за което не знаех нищо. Не знаех как се провеждат изпитите, бях сам в стая с компютър, където имаше хрономерът и сертификатите идваха директно от Майкрософт, Лос Анжделис. Това беше доста сериозно лично завоевание, с което съм много горд. Отначало се издържах като работех като сервитьор, барман, после започнах в една клиника в рум сервиз. И така, минал съм през всички кръгове. Времето никога не стига в такъв голям град като Лондон. Спал съм в метро, и по път, и съм учил докато съм чакал метрото, и докато пътувам. Две години минаха като две минути. Най-щастливите години в живота ми, безспорно, бяха това. След това се завърнах и три години живях тук, в Добрич. Чувствах се като в една огромна дупка. След което заминах за Норвегия и там дупката беше още по-дълбока. Мислех си, че тук животът тече на забавени обороти, но се оказа, че в Норвегия е направо замръзнал, спрял, няма живот. Преди три години започнах успешен сватбен бизнес като видеооператор и мога да кажа, че вече съм в челната тройка на града. Имам голям успех, много съм щастлив. Изключително съм удовлетворен от работата си, защото е творческа, свързана е с музиката. Безспорно музиката ми помага много. За да направиш един сватбен видеоклип се изисква да владееш много композиционни похвати, да можеш умело да използваш средствата, да владееш емоции, контрасти, да противопоставяш изразни средства. Мисля, че успявам доста добре. Съдя по задоволството на моите клиенти и коментарите, които оставят в сайта ми. М. г. открих собствено звукозаписно студио, което стана по образец, според мен. Много е малко, но е много сполучливо. Има интимна задушевна обстановка. Всеки, който дойде там, не пропуска да отбележи, че се чувства много приятно и пак ще се върне. Техниката ми е изключително качествена.

– Бихте ли разказали за преподавателската си дейност?

– Преподавателската си дейност започнах не по мой избор. Завърнах се от Англия и тогава директорът на колежа Славка Славова ме забеляза, защото бях по-различен. Няма как да не си по-различен, живеейки две години в Лондон и връщайки се тук. Хареса ме и направи всичко възможно да кандидатствам против моята воля. Но след това, съм длъжен да кажа, че не съжалявам. Дължа й едно огромно благодаря, защото тази дейност отваря друг път пред мен и в момента пиша дисертация.

– Приятно ли е да се работи с млади хора?

– И да, и не. Винаги е приятно с млади хора да се работи. Но, за съжаление, на младите хора им липсва мотивация. С все по-ниско образование идват, което се отразява на нашата работа. Имаше и два-три сполучливи випуска в последно време. Но в общи линии, мнението е, че вместо да вървим нагоре вървим надолу. Такова усещане имам.

– На какво се дължи това, според Вас?

– Мисля, че е глобално. Сигурно не е само и в България. Но преди години беше съвсем друго, разликата е огромна. Най-вече я усетих след като се прибрах от Норвегия. Просто, фрапираща беше разликата, издразних се много в началото. Но после човек свиква и, естествено, дава всичко от себе си. Някои го забелязват, други не могат да го забележат.

– Наскоро, през есента, спечелихте с брат Ви Александър Байчев и екип първа награда от фестивала “София пее”, посветен на Деня на София. Очаквахте ли тази награда? Доколкото съм запозната, конкурирали сте се с доста известни български композитори и изпълнители.

– Не съм очаквал нищо. Майка ми звънна, за да каже: “Честита първа награда!” Не знаех изобщо за какво става въпрос. Оказа се, че тази песен съм я аранжирал когато съм се върнал от Англия, преди повече от 8 години. И съвсем съм забравил, че съм правил. Когато брат ми каза, че са я пуснали за конкурса, дори се ядосах, че не са ми я дали да я оправя. Защото предположих, че след като е правена преди 8 години ще звучи много зле. Но се оказа, че звучи много добре. Дори бях изненадан от себе си. Аз му казах: “Сага ако трябва да я направя така не мога”. Просто тогава съм се старал много. И останах изключително доволен от това, което чух. Но, наистина, категорично бях забравил тази песен. Дори като я чух не можах да я разпозная. Хиляди песни са преминали през главата ми през последните 18 години. Правя и инструментали за деца от школата “Сарандев”. И изобщо, е пълна каша откъм песни в главата ми. Но бях много изненадан, като видях, че Васил Петров е бил на сцената, Васил Найденов. Това е голямо постижение да се пребориш с лъвове от този ранг.

– По повод Деня на народните будители Вие станахте носител на една от наградите за принос в духовната култура на Добрич – в категория “Музикално изкуство”, които общината връчва ежегодно. Какво е за Вас тази награда?

– Първо, изненадата беше наистина много приятна. Не съм очаквал, мисля, че съм един от най-младите награждавани деятели на Добрич. Това донесе доста положителни емоции предвид бурната ми отрицателна година в личен план. Тези професионални успехи ми донесоха известна доза успокоение, че може би всичко си върви в определен път и се нареждат нещата така, както трябва да се нареждат. Трогнат съм. Не съм очаквал, чудя се дори дали заслужавам. Благодарен съм на хората, които са ме номинирали и на тези от комисията, които са гласували за мен. Чувствам, че не съм дал всичко от себе си, за да спечеля тази награда, но определено от сега нататък ще имам стимул.

– Какво е за Вас музиката?

– Музиката е да изразиш емоции, чества. Според мен, музиката трябва да те докосне. Музиката не е само слушане, тя е възприемане. Ако не успееш да накараш слушателя да почувства нещо, да съпреживее нещо с теб, значи ти не си музикант.

– Кой е Цанимир Байчев в свободното си време? Имате ли хоби?

– Хобито ми е компютри, фотография, видоезоснемане, звукозаписи. Всичко е хоби. Гледам да превърна хобито в работа и само тогава мога да кажа, че дори и да съм работил 16 часа, аз не съм работил. Когато работата е удоволствие тя не е работа.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Интервю за радио “Хоризонт”.

hristo-botev.mp3     

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2010, том 49, серия 6.2

Вокално обучение в звукозаписното студио

Божанка Байчева, Цанимир Байчев

Nowadays the vocal performers very often have to sing in various acoustic conditions: They are taught in the concert hall and in the sound recording studio, where their voices are recorded. The sound recording turns to be one of the most precious instruments in the vocal pedagogy. It helps more and more the young performers to develop a correct criterion for self evaluation and self control.

Key words: vocal education, vocal pedagogue, sound recording studio, sound engineer.

ВЪВЕДЕНИЕ

Модернизирането на вокалното обучение е неизбежно поради факта, че коренно се променят условията, при които се реализират съвременните изпълнители. Наличието на телевизия, Интернет пространство, мултимедии и други модерни технологии променят отношението към изпълнителската дейност, начините и формите на консумация на вокално изкуство. Ето защо е необходим нов поглед, насочен към подготовката на младите вокални изпълнители, съобразен с новите условия. Това се отнася най-вече за поп-рок изпълнителите, тъй като реализирането на този вид музика в най-голяма степен зависи от новите високотехнологични звукови технологии.

На певците често им се налага да записват гласа си в звукозаписно студио и затова е необходимо да знаят как става това. В студиото те се обучават, репетират, трупат опит и умения, които са необходими за бъдещата им реализация.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Акустиката на студиото зависи от неговия размер, формата, дизайна, ограничаващите го повърхности и от свойствата на материалите на тези повърхности.

В последно време все повече се използват студия със силно заглушена акустика. Изпълнителят се записва като застава в непосредствена близост до микрофона. Тъй като студиото е заглушено и в него почти не съществуват отразени вълни, полученият запис е директен и определено беден и сух. Впоследствие първичният материал се обработва от тонрежисьора, който проявява творчество, обогатява го и създава оригинална звукова картина [2, 10].

Когато стаята за запис няма специална акустическа обработка, трябва да се сведе до минимум влиянието й върху пеенето. Микрофонът приема не само гласа на певеца, но и отраженията от стаята. Влиянието на помещението може да се намали, когато микрофоните се разположат по-далече от стените, прозорците, а също така и чрез специални защитни филтри.

В настоящото изложение ще се спрем на нашата работа с певците от студиото за поп-рок певци „Сарандев” към Младежки център – Добрич, която се осъществява в звукозаписно студио „Art Creation”. Това е компютърно-базирано студио, създадено в домашни условия, което се състои от контролна (апаратна) стая с размери 40 куб. м. и камера за звукозапис (стая за вокал) с обем 30 куб. м. Основната работа тук се извършва от тонрежисьора, а вокалният педагог следи стриктно изпълнението, наблюдава, анализира и коригира допуснатите грешки и неточности по време на записа.

В студията за звукозапис предимно се използват различни видове кондензаторни микрофони изборът, на които зависи не само от характеристиките им, но и от възможностите и предпочитанията на тонрежисьора. Те обхващат диапазона от телефонните предаватели, не скъпите караоке микрофони до висококачествените записващи микрофони. Обикновено произвеждат висококачествен аудио сигнал и сега са най-популярният избор в лаборатории и звукозаписни студия. Тези

– 106 –

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2010, том 49, серия 6.2

микрофони изискват токово захранване, доставено или чрез малка батерия, свързана към края на микрофона или чрез „Фантомно захранване” (всички съвременни смесителни пултове подържат фантомното захранване).

Практически всички студийни микрофони подчертават експлозивните съгласни като „б” и „п” и ако тези проблеми не се решат по време на записа, то по-късно ще бъде невъзможно. Единственият начин е да се инсталира защитен филтър между микрофона и певеца. Така наречения поп филтър се състои от няколко слоя акустичен прозрачен материал и скоба, с която се закачва към стойката на микрофона.

За всяка отделна ситуация се изисква индивидуален подход, така както и при самото

обучение.
За доброто качество на звукозаписа е важно обзавеждането на студиото,

което зависи от финансовите възможности и от избора на тонрежисьора. Нашето студио е оборудвано с:

  • Кондензаторни и динамични микрофони
  • Поп-филтър за микрофон
  • Смесителен пулт с вградена звукова платка
  • Рекордер – компютърна система, на която е инсталиран софтуер заобработка на цифрово аудио и MIDI.
  • Два вида мониторни колони – близкостоящи
  • Мониторни слушалки (полуотворени) – AKG
  • Разпределител за 4 слушалки за изпълнителите
  • Студийни слушалки (затворени) – Beyer Dynamic, SennheiserВ студиото певците обикновено записват основния глас и допълнителни гласове (беквокали). За записване на основния глас използваме лампов кондензаторен микрофон Rode K2. Спрели сме се на този модел, тъй като той е спечелил награда за най-добър студиен микрофон за 2004 година на техническото изложение във Франкфурт, Германия. Той е професионален, универсален микрофон, подходящ както за запис на глас, така и за други видове музикални инструменти. Притежава висока чувствителност, широк честотен обхват и лесно може да му се променя характеристиката на насоченост – Cardioid, Figure 8 и Omni. Студиото разполага с още пет микрофона за запис на вокали или други инструменти: динамичните – Shure Beta 58, Shure Beta 57, Akg D3800 и кондензаторните – BeyerDynamic TG-X 930, BeyerDynamic Opus 81.Смесителният пулт е Mackie Onyx 1220. Микрофонният му предусилвател се е наложил през годините като стандарт за малки домашни звукозаписни студия. Също така този модел е с вградена звукова платка, която има цифрово-аналогови конвертори, които осъществяват връзката между компютъра и аналоговия сигнал, идващ от микрофона. Има и вграден микрофон за връзка между тонрежисьора и записващия в студиото певец.Компютърната система се състои от компютър с инсталиран музикален софтуер – Cubase, Wave Lab, Sound Forge, CakeWalk, Melodyne, множество плъгини за обработка на глас и виртуални инструменти. Това са аудио и миди редактори, чрез които се осъществява записа на гласа, изчистват се нежеланите шумове, коригира се певческата интонация, миксира се и се добавят допълнителни ефекти като реверб, дилей и т.н.За тонрежисьора са изключително важни мониторните колони, които му дават

Добре е, ако студиото разполага с повече от един микрофон и дава

възможност за избор, тъй като освен основният глас се записват и беквокали, а и самите гласове са много различни. Всъщност идеален вокален микрофон няма, всичко зависи от гласа на изпълнителя. Всеки певец сам по себе си е индивидуален

и това, което е добре за дадения певец не е добре за друг и обратно.

– 107 –

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2010, том 49, серия 6.2

точна представа за реалната звукова картина. В противен случай има опастност колоните да го подведат и неговият запис да не звучи добре навсякъде.

При записване на вокални изпълнения е необходимо да се познават основни характеристики на певческия глас – височина, сила, тембър и диапазон. Обикновено професионалните певци притежават диапазон не по-малък от две октави.

Добре е да се познава и регистровия строеж на гласа, който трябва да бъде изравнен по целия диапазон. Съществуват различни визии за броя на регистрите, но основните са два – гръден и фалцетен, които се отличават със своя характерен тембър. Микрофонът е особено чувствителен към преходните тонове (преминаването от един регистър в друг) и всички неравности на гласа, които той увеличава и подчертава.

Гласовете на певците са изключително разнообразни по тембър. Тембърът е едно от най-важните, сложно и същевременно най-ценно качество на певческия глас. Той е резултат от преминаването на звука през резонаторите и зависи от наличието на обертонове в него. Тембърът на гласа зависи от наличието на певчески форманти – висока и ниска. Според С. Н. Ржевкин в гласа на високо квалифицираните певци съществуват и двете (висока и ниска) рязко изразени певчески форманти. Певческите форманти нямат нищо общо с формантите на гласните звукове на речта [6, с. 40]. В спектъра на добре поставения глас винаги влизат усилени обертонове с честота около 500 Нz. Тази област се нарича „ниска певческа форманта”, от която зависи закръглеността, мекостта и масивността на гласа. От „високата певческа форманта” (силно изразени обертонове с честота 2500 – 3200 Hz. ) зависи блясъкът и сребристият оттенък. Ако тези честоти преобладават, то при записа ще се отчетат промени на тембъра на певеца, който ще изгуби своя блясък – гласът ще звучи неестествено високо и остро. Тези честоти могат да се коригират с помощта на еквалайзер, който ще „поправи, определи” звученето на гласа.

Тембърът на певческия глас зависи не само от спектралния състав, но и от вибратото. Вибратото е специфично качество на певческия глас, то е ритмична пулсация на гласа, която се открива при артистичното пеене. Вибратото възниква за сметка на трептенията на ларинкса и само по себе си представлява процес на периодическо изменение на звука по височина, сила и тембър. Нормалната му честота е равна на 6-7 трептения в една секунда. Според съвременните схващания вибратото е музикално украшение (орнамент), което придава особена красота на тона [8, с. 132].

При записването на гласа има значение неговата мощност и сила. Когато записът се прави в заглушено помещение на изпълнителя му се струва, че неговият глас звучи слабо и тихо. Неволно той се старае да достигне обичайната сила и форсира гласа. Микрофонът неизбежно долавя и подчертава неестественото пеене.

непредвидимо голям динамичен диапазон. Това понякога води до нарушаване на баланса – гласът ту се появява на преден план, ту се губи в съпровода. Динамическият диапазон (максималната разлика в силата на гласа между тихо и силно) има изключително голямо значение за вокалното майсторство. При професионалните певци динамическият диапазон е 20-30 Дб., а при непрофесионалистите не превишава 5-8 Дб. Неопитните певци обикновено несъзнателно форсират звука, не само в заглушени помещения, но и дори когато пеят при благоприятни акустични условия. Това най-вече се забелязва

при високите тонове, които водят до претоварване на микрофонния усилвател.
За качествения звукозапис са важни изборът на песента, изпълнителят,

качеството на изпълнение и уменията на тонрежисьора.

Не бива да се форсира, но и да не се пее много тихо и вяло. Песента трябва да се изпее с подходящо настроение, с емоционален заряд – това е едно от нещата, което и най-добрият тонрежисьор не може да коригира. Трябва обаче да се внимава, тъй

като прекалено емоционалните певци пеят в

– 108 –

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2010, том 49, серия 6.2

Когато песента е разучена добре, се пристъпва към запис на гласа. Преди това н

ного от начинаещите певци, в звукозаписното студио е трудно да слушат гласа си в слушалките. Това е разбираемо, понеже пеенето на сцена или в репетиционна зала е обичайното за тях акустическо пространство.

Доброто изпълнение зависи и от дикцията на певеца, която при поппеенето има изключително значение, защото текста на песента и мелодията са равнозначни.

Известно е, че студиото оказва психологическо въздействие върху намиращите се в него и те изпитват притеснение по време на запис. Знаем също, че качеството на изпълнение от емоционална гледна точка до голяма степен зависи от настроението на изпълнителя. Затова е хубаво записът да се направи докато

еговият глас звучи естествено и леко. ма настроение и необходимите за песента емоции. След това се правят още няколко записа на цялата песен или отделни части от нея. Всеки следващ запис, макар и не толкова успешен, е полезен, понеже се използва за редактиране на първичния

материал.

а певеца се дават указания, защото почти никой от младите изпълнители не

притежава умения за работа в звукозаписно студио. Обяснява се, че не трябва да се пее много близо до микрофона, нито много далече, а да се спазва определена дистанция (около 15 сантиметра). Микрофонът е особено чувствителен и изважда на

показ всички недостатъци на гласа, особено при липса на достатъчно добра вокална техника. Ако обаче певецът се отдалечи повече от нормалното, то гласът променя

тембъра си – изтънява, губи обем и плътност.

Тонрежисьорът предварително записва в компютъра инструменталния

съпровод, настройва и изпробва системата.

За м

много важно да чува добре по време на записа, както собствения си глас, така и съпровода. Някои от певците искат да чуват музиката по-силно, а други обратно – музиката да е по-тиха, а гласът по-силен. Добре е да се съобразим с изискванията им, тъй като според нас нищо не трябва да притеснява изпълнителите, които трябва

За изпълнителя е

да се чувстват удобно и комфортно.

Докато певецът пее, педагогът следи изпълнението – чистотата на

интонацията, точността на ритъма, музикалната фраза, динамиката, артикулацията

и други.

певецът мисли, че репетира. Тогава н

Обикновено първият запис на песента е най-жив и от най-успешните. В него и

След като песента е записана, полученият суров материал се прослушва от

вокалния педагог и звукорежисьора. От записаните няколко вокални партии се избира най-добрата, но другите се запазват. Откриват се несполучливите места, които с помощта на програмните редактори могат да се коригират (чистота на

интонацията, неточностите в метроритъма, някои динамични нюанси и т. н).

Следва правенето на записа – смесване и мастериране. При смесването се

получава един стереомикс, който чрез мастерирането се превръща във финален продукт, готов за албум. Всъщност добрият мастеринг ще направи разликата в звука

между демото и полирания професионален продукт [2, с. 175)

Тонрежисьорът прави фините настройки – премахва шума и въздушните

експлозиви, добавя ревербация и закъснение. Той проявява творчество, като прибавя още някои други подходящи музикални ефекти. Важното е да не се прекалява, всяка дума да бъде разбираема, а не замазана. При последната обработка голямо значение има слухът и слуховата представа на тонрежисьора за звука, който иска да получи. Затова той не трябва да се преуморява, да прави

почивки и контролни прослушвания в следващите дни.

Окончателната оценка за качеството на звучене може да се даде само на

основата на прослушванията. Затова полученият краен резултат се слуша от

педагога и певеца. Когато резултатът е незадоволителен, песента или части от нея се изпяват отново, докато се получи максимално качествен продукт. Само след общото одобрение песента се записва на CD и се използва по предназначение (като

– 109 –

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2010, том 49, серия 6.2

демозапис, в радио и телевизионни предавания и т. н.). Единствено за участия в

концерти не се използва, тъй като в нашето студио се пее на „живо”, а не на плейбек.

По време на записа певците участват активно в целия процес – от началото до края. Те слушат своите изпълнения, самонаблюдават се в реално време, откриват грешките си и се стараят да ги поправят. Това изключително им помага да станат по- самокритични и взискателни към собствените изпълнения.

Всъщност в звукозаписното студио продължава работата по изграждане на вокалните навици и формирането на певческия глас. Нашите ученици често присъстват на записите на другите певци от студиото. Те наблюдават или участват при записването на допълнителни гласове към песните, като по този начин развиват своя хармоничен слух. В студиото за звукозапис попизпълнителите не само развиват музикалния си слух, но и усъвършенстват своята вокална техника.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В звукозаписното студио се използват най-новите постиженията на съвременните музикални технологии. Те създават нова акустична среда, в която се обучават певците. Тук те получават професионална подготовка, даваща им увереност и самочувствие.

Звукозаписът днес се оказва един от най-актуалните и добри помощници на вокалния педагог. Постоянните прослушвания, анализите на изпълненията и забележките от страна на педагога им помагат да придобият точен критерий за оценка както на собственото, така и на чуждите изпълнения.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Белунцов, В. Звук на компьютере. Трюки и эффекты. Санкт-Петербург, Питер 2005.

[2] Георгиев, А. Тонрежисура и виртуални студийни технологии, С., 2003.

[3] Георгиев, А. Програми за запис и обработка на звук. Музикални компютърни технологии, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2002 кн. 2

[4] Георгиев, А. Основи на музикалните компютърни технологии. С. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004.

[5] Георгиев, А. Музика с компютър. Музикална компютърна грамотност. С. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2005

[6] Зарицкий, Л. А., В. А. Тринос и Л. А. Тринос, Практическая фониатрия. Киев, 1984.

[7] Леонтьев В. П. Музыкальный центр на компьютере Олма Медиа Групп; М.; 2007.

[8] Максимов, И. Вокална фонология. Музика, С., 1993.
[9] Маляков, Сл. и др. Звукотехнически устройства и системи, С., 1986.
[10] Маляков,С. Студийна акустика. С., 1979
[11] Петелин Р., Петелин Ю. Звуковая Студия в PC БХВ-Санкт-Петербург, 1998.

За контакти:

Гл. ас. д-р Божанка Байчева, ст. ас. Цанимир Байчев, ШУ „Епископ К. Преславски”, Колеж-Добрич, тел.: 058 602 238; 0899901934, е-mail: bbaycheva@abv.bg

Докладът е рецензиран.

Новият клип на Алекс Байчев – любовна история насред Лондон (ВИДЕО)

Щастливо стечение на обстоятелствата са причина за това клипът към песента на Александър Байчев „Ти да си до мен” да бъде заснет в Лондон. Това разкри в интервю за Медийна група „Добруджа” по-големият брат на Алекс – Цанимир Байчев, който е режисьор на видеото, чиято премиера беше вчера.
Идеята да се снима в  Лондон беше спонтанна. Първоначално трябваше да бъде сниман в София, но тъй като имахме предстоящо ходене до Лондон, предложих да го заснемем там. По случайност и момичето, коeто трябваше да участва в клипа,се оказа, че също е в Лондон по това време. Това беше като положителен знак, че там трябва да се случат  нещата, казва режисьорът. Самият той е живял 3 години в английската столица и е бил наясно какво иска да включи в клипа. Знаех, че ще бъде красиво, ако снимаме през нощта. Кипи енергия и живот в този град и затова наблегнах на нощните кадри, каза Байчев.  Той призна, че негови приятели са съдействали за кадрите в гараж с множеството луксозни автомобили. Една от тях е подкарана от Алекс за снимките. Имало е и кадри на яхта, които обаче са останали неизползвани. Отзивите за клипа за момента са само положителни, каза още авторът му, като призна, че няма търпениe да заснеме и трети клип за песен на брат му.
Цанимир Байчев смята, че добрият продукт е в резултат на дългогодишния му опит зад камерата.  Започнах на шега и сега хобито се превърна в професия. Това че съм професионален музикант ми помага да направя по-добър видеоклипа, каза още Цанимир Байчев.